9 апр. 2009 г., 01:53

Книжка

870 0 0

Всичко счупено ще заплатиш,

за разбитите неща ще съжаляваш.

Не ще се молиш, нито плачеш, горда ще останеш

и отчет за грешките си не пред мен, пред другиго ще даваш...

Многократно прочетена книга, изчетена, преразказана,

придобила известност и безинтересност, някога обичана

от детска наивност с чиста любов, сега болезнено отричана,

разпиляна купчина емоции, локва от пресъхнали сълзи...

Дали някой ще си спомня какво за него значила си ти преди?

Дали ноктите на нежните ръце достатъчно дълбоко си забила,

дали си още в нечия душа, мечти и мисли озарила...

Спомена за себе си дали в сърцето му добре си скрила?

Вярваш ли, че ти и занапред ще си единствена,

че няма по-добра, способна да възкреси опустошената от теб душа?

      Едва ли!  :)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....