Всичко счупено ще заплатиш,

за разбитите неща ще съжаляваш.

Не ще се молиш, нито плачеш, горда ще останеш

и отчет за грешките си не пред мен, пред другиго ще даваш...

Многократно прочетена книга, изчетена, преразказана,

придобила известност и безинтересност, някога обичана

от детска наивност с чиста любов, сега болезнено отричана,

разпиляна купчина емоции, локва от пресъхнали сълзи...

Дали някой ще си спомня какво за него значила си ти преди?

Дали ноктите на нежните ръце достатъчно дълбоко си забила,

дали си още в нечия душа, мечти и мисли озарила...

Спомена за себе си дали в сърцето му добре си скрила?

Вярваш ли, че ти и занапред ще си единствена,

че няма по-добра, способна да възкреси опустошената от теб душа?

      Едва ли!  :)