Когато...
Аз знам, че слънцето за мене ще угасне,
че всеки цвят ще ми се стори глух,
че вятърът в задушна буря ще прерасне,
за всяка песен знам, че ще изгубя слух...
Когато ти си идеш, ще потъна,
ще падам в бездна, пълна с тъга
и бездиханна, ала просто ще усещам
аз мириса на глуха празнина...
Когато те изгубя, знай, ще плача!
От сълзите на моите очи
ще бликне водопад - пенлив и страшен -
с удавници там нашите мечти.
Не си отивай! Много ще боли!
Не ме оставяй, моля те, на произвола...
Не ми отнемай слънце и мечти!
Не искам друго – само да съм твоя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МимеТО Все права защищены
... за огромно мое съжаление.
