Когато се смеем
и даже си пеем,
когато говорим
със думи красиви
околните смятат,
че ний сме щастливи,
при нас във живота
е всичко чудесно
каквото желаем,
то става тъй лесно.
Но никой не мисли,
че всичко това
понякога е кат
защитна стена.
Против съжаление,
други ни гледат
със умиление,
но никой не знае
какво е сега
в човешката наша
нещастна душа.
Че ние кат другите
също тъжим
и болка изпитваме,
мразим лъжи
и грешки допускаме
чисто човешки
не гледаме гордо
с прикрита насмешка
и плачем, и любим,
и всичко това
е нашата малка
човешка съдба.
© Христо Костов Все права защищены