Когато любовта отмине, остава пустош, остава празнота.
Когато любовта отмине, остава болка и тъга.
Когато любовта отмине, остава спомен да горчи.
Когато любовта отмине, остават празни две очи.
Остават две ръце самотни,
остава разбитото сърце.
Когато любовта отмине, остава спомен, който те разяжда.
Когато любовта отмине, остават ти сълзите за утеха.
Когато любовта отмине, остават само черни дни.
Когато любовта отмине, няма нощем кой над теб да бди.
Няма кой да те прегръща,
няма кой да те целува.
Когато любовта отмине, сякаш всичко си е тръгнало от теб.
Когато любовта отмине, ще дойде друга, но тя ще дойде и ще си отиде.
Така животът е устроен - едно да идва, друго да си тръгва...
Съдба греховна, съдба човешка...
© Надежда Петкова Все права защищены
Дрън, дрън, дрън!... Не ми харесва! Няма поезия тук. В тоя сайт се изисква да ни покажеш, че можеш да пишеш, а не че можеш да си пишеш домашното.