Когато просто стихове прописах
Когато просто стихове прописах
Когато просто стихове прописах,
помислих си, че има нещо в мен,
което някой може би ще иска
да разбере след време, някой ден.
Не зная, май напразно се надявам,
тъй често съм и празен и сломен,
какво по дяволите искам да направя,
кому е нужен моят „стар рефрен“.
Да пиша аз „по новому“ не мога,
навярно съм и стар и уморен,
и “мои” стихове редя, но как, за бога,
да спра, щом те проклетите са в мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Паничаров Все права защищены
