Когато се разделяш с любовта,
умира и последната надежда
И само жълти падащи листа…
И пътят все към нея те отвежда.
Когато се разделяш с любовта
и времето отмерва самотата,
и дълго страда твоята душа,
защото не разбира тя съдбата.
Когато се разделяш с любовта,
боли от спомени във тишината.
И искаш пак със теб да бъде тя,
и да потънеш в някаква забрава.
Когато се разделяш с любовта,
частица обич ще остане в тебе
и ще живее дълго до смъртта,
за да преминеш с нея в друго време.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены