14 нояб. 2009 г., 18:31

Когато вън вали

1.5K 0 1

             Когато вън вали

 

Вали дъждът и твойто име ми шепти...
всяка капка спомени ми носи...
и връща ме в мигове отминали...
затвори с мен очи...
потопи се в морето от мечти...
Когато вън вали...
и мокри моите коси...
аз си спомням за отминалите дни...
и чувам щасливи гласовете ни...
но гръмотевици разсейват ги...
във въздуха се носи
ароматът ти...
сърцето започва бързо да тупти,
търся те, но капки
падат право в очите ми...
като две парещи сълзи...
Вятърът отнася всички спомени...
и душата ми тъжи...
ти отиде си...
а аз бях този, който теб те нарани...
Дъждът утихва и започва да ръми...
тишината в моята душа кънти...
мрачно е и в сърцето ми...!
Умирам бавно ден след ден...
Искам пак да те усещам тук до мен...
Душата моли те, прости...
Без теб светът е сив...
животът мрачен и кирлив...
не искам без тебе да живея в тъги...
нека на небето изгреят отново всичките звезди...
ела при мен и сгрей душата ми...
нека да забравим скапаните дни...
това са просто чувствата ми.

Объркани и разпиляни в спомени,
... когато... вън... вали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Люцканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...