14 авг. 2006 г., 23:10

Кой остави оръжието заредено

755 0 6
Готини сме, всички сме готини.
Отвън винаги бели,
като сняг преди Коледа.
Отвътре чисти и смели,
като ново оръжие.
Шрапнелно прелитаме улици,
обсадно враждебни,
родени от слънчев взрив
в стъклата на утрото.
Окопно се смеем...
Засадно обичаме...
Смилателно-обедно после почиваме
в мляскащо храно-примирие.
Родолюбово краката на проститутката сричаме.
...сама и без име е...
... Герб на изплащане.
... Икона на лизинг.
... Богиня в промоция.
Улична Месалина пъстро избираме,
без да му мислим къде да се взираме...
защото Надеждата е с къса пола,
израстнала в бедняшки квартали...
засадно се смеем...
окопно обичаме...
в храно-примирие
Родолюбиво бедрата й сричаме
и шрапнелно на плакатите вярваме,
че винаги ще ги заслужаваме...
защото сме готини - всичките -
бели отвън и слепи отвътре,
като заредено оръжие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не искам да обидя никого. Национални светини - консумация, кое натежава повече на везните?! Знаете вече моето мнение... За морал няма да говоря. А за опитването, Валери, всички го опитваме в първо лице единствено число.
    Благодаря ви за мненията. Поздрави!
    Вестин
  • замисляш, Митко...
  • на мен ми хареса, много е силно стихотворението
  • Касиус е прав!
    Ами поздравленията май са за коментара на Касиос, който много ми хареса!
  • В широкия смисъл на думата, текстът е поезия. Чрез него е показан един много специфичен нюанс на преживяването, но гарнитурата на уравниловката е неприемлива. Питам се как ли би изглеждал този стих в първо лице единствено число и дали да го опитам?!
    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...