Готини сме, всички сме готини. Отвън винаги бели, като сняг преди Коледа. Отвътре чисти и смели, като ново оръжие. Шрапнелно прелитаме улици, обсадно враждебни, родени от слънчев взрив в стъклата на утрото. Окопно се смеем... Засадно обичаме... Смилателно-обедно после почиваме в мляскащо храно-примирие. Родолюбово краката на проститутката сричаме. ...сама и без име е... ... Герб на изплащане. ... Икона на лизинг. ... Богиня в промоция. Улична Месалина пъстро избираме, без да му мислим къде да се взираме... защото Надеждата е с къса пола, израстнала в бедняшки квартали... засадно се смеем... окопно обичаме... в храно-примирие Родолюбиво бедрата й сричаме и шрапнелно на плакатите вярваме, че винаги ще ги заслужаваме... защото сме готини - всичките - бели отвън и слепи отвътре, като заредено оръжие.
Не искам да обидя никого. Национални светини - консумация, кое натежава повече на везните?! Знаете вече моето мнение... За морал няма да говоря. А за опитването, Валери, всички го опитваме в първо лице единствено число.
Благодаря ви за мненията. Поздрави!
Вестин
В широкия смисъл на думата, текстът е поезия. Чрез него е показан един много специфичен нюанс на преживяването, но гарнитурата на уравниловката е неприемлива. Питам се как ли би изглеждал този стих в първо лице единствено число и дали да го опитам?!
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря ви за мненията. Поздрави!
Вестин