Нека в коледните святи, празнични дни,

бяла свещичка да запалим в своите сърца,

вълшебен светъл огън да ни прероди,

завинаги да изгори всяка болка и тъга.

Да повярваме, че най-доброто предстои,

че ни очаква нова, по-щастлива съдба,

да изтрием спомена за всички зли беди,

раните си да превържем с прошка бяла.

Щедро да простим на непростимото дори,

защото както розата уханно разцъфтяла,

крие в ласките си коварни остри бодли,

така и животът понякога нелогично горчи.

Нека в коледната благословена свята нощ,

да изгрее бяла светлина в нашите души,

само безкористната, истинска доброта,

може човешкото у човека да съхрани.

Само тя дарява ни с безсмъртна красота,

прави истински щастливи земните ни дни,

без ключ отключва заключена врата,

над черна пропаст бели мостове гради.

Единствено тя, искрената бяла доброта,

може от врага ни приятел да направи,

да сбъдне и най-невъзможната мечта,

от тъмното вътре в нас да ни избави.

Нека в коледните святи празнични дни,

сърцето си да отворим за светлината,

да повярваме на красивите си мечти,

надалече завинаги да прогоним мрака,

нов изгрев ново сбъдване да ни дари,

да победим всички облаци на съдбата,

бяла обич и щастие да пеят в живота ни.