*** (Колко крехък е...)
978
0
2
***
Колко крехък е този
престой на земята.
Как се вкопчваме в розата
и в имената.
В благата дума,
в усмивката лека,
в тази есенна шума,
в онази пътека,
дори във въпроси,
чийто отговор знаем
(докато просим
от времето заем),
даже в погледи вражи,
които ни мразят
(между нас да си кажем,
те също ни пазят).
Всеки миг е венец
над гроба на риска.
Висим на конец
и със зъби го стискаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Делов Все права защищены
