*** (Колко крехък е...)

5 нояб. 2012 г., 15:12

Поэзия » Другая

756 0 2

***

Колко крехък е този

престой на земята.

Как се вкопчваме в розата

и в имената.

В благата дума,

в усмивката лека,

в тази есенна шума,

в онази пътека,

дори във въпроси,

чийто отговор знаем

(докато просим

от времето заем),

даже в погледи вражи,

които ни мразят

(между нас да си кажем,

те също ни пазят).

Всеки миг е венец

над гроба на риска.

Висим на конец

и със зъби го стискаме.