Той е Данте,
влюбен в Беатриче.
Играе в театъра 
на своята самота. 
Светлините на 
прожекторите го обичат,
комикът с тъжната душа.

Той е Арлекин, 
нарисувал си усмивка
с въглен от тлеещи мечти. 
Съзира фалша на човека,
отразен кристално в 
неговите все още 
пълни с живот очи.

Животът е треторазрядно кино,
а лентата се върти и се върти.
Прожектира прозаичността
на сивите, белязани с 
обреченост и забрава дни.
Хората се задоволяват 
с второстепенни роли,
чакат времето да отлети.
Театралната сцена го е

приютила, актьора,

успял със смеха си някак 

публиката да заблуди.

                          
                          Завесите се спускат,
                          бележат края на поредица
                          безсмислени безкраи,
                          а слепците го аплодират,
                          актьора, единствен 
                          прочел сценария отвъд

                          привидността на  редовете,
                          вечните тайни успял  да разбере.