31 мая 2007 г., 19:27

Кон

989 0 1
 

                                      КОН


             Ще прибягаш ти по ливада от мъниста,

                       осветен от ярка светлина,
                              като буен огън,

                възпламенен от златните листа.

     Изящен, с грива, изплетена от звездни нишки,

                 тяло оцветено от хармония,

                        тишина - изцяло в бяло,

                 изтъкано от красотата на деня.

         Озарен от духа ми, ще се приближиш

       да проникна в храма ти през твоите очи,

             невинни водопади - каменни сълзи.

   Ще ме гледаш с интерес, сърцето ти ще трепне,

        огънят ти ще ме гали, да усетя близоста ти -

                приятелство от плодове небрани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Мистик Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...