20 мая 2006 г., 07:04

Кошмар  

  Поэзия
824 1 6
Чувствал ли си се така
сякаш пропадаш...
Чувствал ли си се така
сякаш губиш всичко...


Случвало ли ти се е
да се будиш с викове.
Случвало ли ти се е
да плачеш без причина.


Струва ми се,
че всичко е сън.
Но няма край
този кошмар.


Виждам всичко
в сиви цветове.
Виждам хората,
така безлични.


Опитвам се
да се събудя...
Не мога,не е сън.
Викам за помощ....


Никой не ме чува,
търся приятели,
но срещам само
предатели....


Затварям очите си,
виждам как отлитат
мечтите ми,опитвам се
да ги спра,но напразно....


Нещо става,тялото ми
побеснява.....
Падам в бездънна
пропаст....


Страхът напира,
сърцето ми играе....
Викам с всичка сила,
моля те....Помогни ми!!!


Отварям своите очи,
виждам слънцето,
как гъделичка
очите ми и се усмихва.


Било е само лош кошмар,
но вече свърши.
Благодаря за всичко това,
че за малко опознах
и лошата страна.

© Деница Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??