КОТЛЕНСКА КРЪВ
КОТЛЕНСКА КРЪВ
В памет на Борис Йовчев
Липсваш ми, липсваш ми, чичо!...
Сякаш, по грешка роден, -
като от благоприличие,
легна във гроб вместо мен...
Ти и за дядо ми беше -
котленска кръв вря у теб,
но утаи безутешие -
мене накичи със креп...
Тръгна ли дядо да диря,
зная, че ти ще си там.
Аз ще усетя в ефира
котленско чувство за срам, -
срам от това, че ни има
още на тази земя,
а сме без дом и без име -
купени с двор и с дома...
Знам, че бе силен във щастие,
а в трудолюбие - строг.
С котленските пристрастия
ти ще се върнеш към Бог.
Той ще те чака на прага
в райските чисти гори...
Господ да ти помага,
Котел щом в тебе гори!...
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
