26 мая 2019 г., 17:35

Коя

546 0 0

КОЯ

 

Да бъда себе си...!
А, коя съм аз...?
В огледалото ли гледаща ме...?
В сърцето ли,
вечно изтръпващо от преживяване...?
В душата ли,
изгаряща
от пламъците на дългото пребиваване...!
В очите чужди, 
мамещи
с път недоизвървян, недосънуван,
но винаги бленуван...?
В езиците ли,
въздигащи ме,
хулещи ме,
но едва ли разбрали,
бошуващите в съзнанието ми хали...?
В докосването на пръстите...
с енергия живителна,
или с подли мисли – влъхвите,
довели ме до поза унизителна...?
Коя съм аз...?
Нищо отстрани
не можа да ми покаже.
Само моите топли, кехлибарени сълзи
да ме опишат успяха,
да разкажат,
историята на душата,
любовта и добрината
и да ми покажат,
че съм Увяхващо цвете,
раздало докрай аромата си,
бликащ от сърцето!

 

26 05 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...