26 мая 2019 г., 17:35

Коя

545 0 0

КОЯ

 

Да бъда себе си...!
А, коя съм аз...?
В огледалото ли гледаща ме...?
В сърцето ли,
вечно изтръпващо от преживяване...?
В душата ли,
изгаряща
от пламъците на дългото пребиваване...!
В очите чужди, 
мамещи
с път недоизвървян, недосънуван,
но винаги бленуван...?
В езиците ли,
въздигащи ме,
хулещи ме,
но едва ли разбрали,
бошуващите в съзнанието ми хали...?
В докосването на пръстите...
с енергия живителна,
или с подли мисли – влъхвите,
довели ме до поза унизителна...?
Коя съм аз...?
Нищо отстрани
не можа да ми покаже.
Само моите топли, кехлибарени сълзи
да ме опишат успяха,
да разкажат,
историята на душата,
любовта и добрината
и да ми покажат,
че съм Увяхващо цвете,
раздало докрай аромата си,
бликащ от сърцето!

 

26 05 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...