29 окт. 2014 г., 07:48

Коя съм?

1.1K 0 4

Бях богиня, бях мечта,

нечия истина бях.

Бях гордост, причина една

и надежда вдъхвах, и страх.

 

Бях огън и гняв, усмивка, покой,

пустинно цвете, мъжка сълза,

бях птича песен и вълчи вой,

начало и край на света.

 

Бях болка, но и утеха,

най-съкровено желание,

пропаст, мост и пътека

към безкрайно страдание.

 

Бях чакана, дълго мечтана,

чистота, преди това - грях,

целувка бях обещана,

а после отнета ти бях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти просто СИ огнено момиче!
    Поздрав, Фери!
  • И пак ще бъдеш огън момиче!Защото носиш златно сърце!Докосна ме!
  • Дълбок поклон и благодарности!
  • "Бях огън и гняв, усмивка, покой,
    пустинно цвете, мъжка сълза,
    бях птича песен и вълчи вой,
    начало и край на света."
    Ти просто си жена...Поздравления! Докосващо!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...