Край
Вратата е затворена.
Стените отвън – очукани.
Прозорците пропускат студа.
Стискам зъбите и юмрука си.
Има ли смисъл да отворя вратата отново?
Не. Ще сгреша.
Снежинките падат в душата ми.
Загубвам всякакво слово.
Седя и мълча или се усмихвам.
До камината е горещо.
Шумните си мисли да притихна опитвам
със смях, звучащ някак зловещо.
Стаята е пълна, но с празни стени.
Няма ги картините, които рисувахме.
Сега от нищетата боли,
а в същото време пак се целуваме.
Край. Приключваме.
Малък отдих за нас.
Утре пак ще рисуваме,
но с друг и в друг час.
ГЕРГАНА ОСКАР
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Чолакова Все права защищены
