28 нояб. 2014 г., 13:20

Kрасив сън

515 0 0

Красив сън

 

Стоя сама, на приглушена светлина...

Пуша цигара и мисля за теб, за мен.

Музиката, която слушам ме кара да изпадам в екстаз

 

Луната е прекрасна, чувствам се сякаш не от този свят дошла.

Ако можеше сега да си тук да усетиш тръпката заедно с мен.

Да почувстваме това заедно...

 

Цигарата угасна, както огъня угасва бавно и остава само пепелта.

Така угасвам и аз сега и от мен остава, това което е вътре в мен – ТИ

Унасям се и заспивам дълбоко, за да дойдеш пак ти в съня...

 

***

 

Сега сме на брега на морето, рано сутринта...

Чуваме същата музика и сме там, само аз и ти.

Няма по-щастливи от нас на този свят.

 

Вълните нежно галят краката ни, слънцето бавно изгрява над хоризонта.

А този миг... мигът – „сега” е най истинският, най незабравимият.

И не искаме този миг да свършва, желаем този миг да се казва „ ЗАВИНАГИ”

 

Когато погледнеш в очите ми, виждам това, което е невидимо...

Виждам любовта, която само ти можеш да ми дадеш, виждам безкрайността.

За теб съм единствена и знам, че така ще бъде вечно.

 

***

 

Облаците обгръщат луната, сякаш танцуват около нея, а тя все още е прекрасна.

Тъй прекрасна и величествена, каквато може да бъде само единствената... луна.

Единствената любов също  величествена, ярка и неповторима, стояща над всички,

Точно тъй както луната...

 

И вече втора цигара върви и пак мисля за теб, за мен.

За красивия сън и колко копнея да бъде реалност.

Да бъдем само ние някъде там и нищо друго да няма значение...

 

Нищо друго не остава освен пак да сънувам.

Отново и отново, да чувам музиката и да гледам в очите ти.

 

 

***

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...