Всяка болка си отива,
щом докоснеш моето лице.
Усмивка върху лицето ще играе,
щом усетя твоите ръце!

Усмихвам се, мисля за нашето щастие,
смея се, красиво е с теб.
Всяка малка думичка ме изпълва с щастие!  
Усмихваш се и зная, че си щастлив.

Прегръщаш ме и ме караш да се смея.
Докосваш всяка струна от моята душа.
Очите ти  блестят от лунна светлина облени.
Зелено пламъче пламти там... в тях.

Мигът... Времето за нас спряло е, нали?
С теб се чувствам сигурна и спокойна.
В главата ми песен се върти.
Помниш я нали, нашата малка песен.

Ако запея, знам, ще разбереш колко ми е добре,
колко съм щастлива, как те обичам.
Но и ти с мен ще запееш, текста, зная, помниш:
„Дори да завали, дори и да гърми, с теб ще съм!

Дори и всеки срещу нас да е ще издържим.
Ще сме щастливи, както в първия миг.
А пък ако някой реши да надава вик,
да си гледа работата, не може да ни пречи нищо!“

Този миг е прекрасен за нас и ще го изживеем.
Да сме щастливи длъжни сме на себе си.
Усмихваме се, смеем се, целувка, милувка.
Обичаме се­. Никой не може да ни спре!!!