Душата ми жадува
за онова море от планини,
в което се издигат

върховете на борове
като гигантски вълни,
готови да се спуснат и да ме залеят.

Тези студени, тъмносини и зелени
цветове ме карат да дишам,
да чувствам, да живея,
а скоростта, 
с която минавам през тях,
кара сърцето ми да подскача
и да преминава

границата на километража,
поставен пред мен.

Минавам, препускам и вятърът се блъска
в лицето, в ръцете, в тялото ми.
Усещам как той се бутнува срещу мен
и желае да ме бутне в това
красиво природно бедствие...
А аз с удоволствие бих му позволила.