КРИЛА 

Закачих крилата на простора
и прострях си бялата душа,
на слънце да почине от умора,
и от обичане, уж на шега...

Изпрани са, белосани, крещящо бели,
крила на ангел, вплели самота,
в калта пропаднах, влачена от хора,
но пак напук на тях вървях!

Изпрах крилата... Бели са ! Не вярваш?
И от тебе се измих, нали?
Ти виждал ли си ангел, паднал,
до смърт за тебе, себе си ранил ...

Крилете ще изсъхнат- утре,
душата ми, уви за тебе, не,
изчеткани, излъскани, но помнят пръските,
и любовта, която им отне!

Диана Димитрова