Обичаш, копнееш, даряваш любов, 

 тъгуваш и плачеш, и раждаш се нов. 

 Отново обичаш от цяло сърце, 

 а после оставаш със празни ръце. 

 Върви кръговратът, наречен любов.

 Животът ти просто към теб е суров.

 Към него, към мене, към всички така

 е сложен животът и пълен с тъга.

 А после е хубав и весел, и прост, 

 със всички празнуваш – наздравица... тост...

 И виждаш ти всичко с различни очи

 И нищо, и нийде не ще ти горчи. 

 И странното тук е, че всеки човек

 обича, боли го, намира си лек, 

 но после не спира да търси и пак 

 намира, загубва, обвива се в мрак...

 Кръговрат вътре в нас

 всеки ден се върти.

 Днес обичам се аз...

 Утре мене пък ти...