Кръговрат
Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство.
Чувствата ти
са невидими
без перспективата
на онзи поглед,
достигащ отвъд очилата,
крепящи се на върха
на ледения нос на Земята.
Земята
продължава обиколката си
по вечните коловози
на рутината,
без да спира на знака
с онзи вдигнат палец,
с който се опитват да я спрат
онези, лудите.
Онези, лудите
отдавна загасиха огъня
на домашните котлони
и търсят храна
в думите.
Кръговрат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
