Капчица роса - малка и прозрачна, падна на голата земя - студена и необятна. Не след дълго пекна Слънце и взе я в своите ръце, скри я горе то, в синьото небе. Не мина много време, дъжд пороен заваля а капчицата росна - дъждовна беше станала сега. Погледни,ще я видиш, кристална,малка и невинна- там сред дъжда от сълзи излял се от небосвода син.