6 мая 2012 г., 23:51

Кукувиче гнездо

795 0 0

Разперих ръце, полетях...

Завъртях се, но паднах ранена.

Наказание днешно за вчерашен  грях -

бях дръзка, и истинска бях, и сломена...

 

Прелитах над много сърца

и своята сянка хвърлях над тях.

Разперила своите бели  крила,

захвърлила бях и болка и страх...

 

В душите на свои и чужди

свивах гнезда и  кротко заспивах,

забравяйки своите собствени нужди,

чуждите сълзи  със свои изтривах... 

 

И ето ме днес на земята -

 без криле, сякаш съм блудница.

В чуждо гнездо ме изпрати съдбата,

да странствам в живота подобно на кукувица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Може би закъсняла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...