23 нояб. 2011 г., 15:00

Кутия от кристали

939 1 1

В кутия от кристали събирах своите сребърни сълзи…
Мечтаех и желаех някой да ги пресуши…
Измъчена, ранена, живеех в своя собствен малък свят…
Зад стени дебели душата си поставих пак…  


Черен лебед от недрата на езерото излетя…
Мъртвият му поглед в очите ми се взря…
Защо живея, щом скрита зад стените съм?
Защо копнея, щом във мен кат адски огън пламък тлей?

Една мелодия далечна близка духом зазвуча…
Сякаш с бясна скорост в главата ми една дума профуча…
Живот… къде си ти? Не ме оставяй тук сама…
Аз искам света около себе си да променя…

Но отговор така и не дойде…
И пак всяка сълза в своята кристална кутийка държа…
И всеки трепет, всеки смях, зад стените дебели ще задържа…
Не ме вини, че с оковите тук завинаги аз ще си стоя…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ив Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...