26 июл. 2012 г., 23:14

Къде отива ЛЮБОВТА...?

966 0 1

Къде отива Любовта, когато ни напусне?

Дали подвежда ни без срам като измамница изкусна...?

Дали заплита ни сърцето сляпо в капан от прежда...?

Или тихо, кротко, без да ни щади, към пропаст ни отвежда...

...

За кратко спира на ръба... Да ни спаси? 

 О, не, не би посмяла.

Вина и сълзи в нашите очи.

 Какво ли друго е видяла?

За кратък миг превръща в прах 

блянове, мечти желани

и с тиха стъпка пак към тях,

с протегнати широко длани

събира и надежди - безнадеждно разпиляни.

...

И пропастта - бездънна и жестока,

безмилостно и ледено обгръща, 

хладнокръвно тялото ни напосоки

пронизва и тъга от спомените връща.

Падайки стремливо все надолу,

отричайки се от живота свят,

тялото ни безпощадно голо

преминава от измислен в реален свят.

...

Високо над скали и камъни зловещи,

гордо вдигнала глава напред,

измамващо наивен поглед свежда, 

с перлена усмивка Любовта посреща

следващия, сляпо влюбен, скитник клет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е единствената истинска причина,заради която си струва да живеем в този илюзорен свят!Харесах!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...