КЪДЕ ОТИВАШ?

Звездата ти,

от страстите разлюшкана,

сънува пак божествен ореол.

От копие Кихотовско

намушкана,

оставя те безпомощен и гол.

От камък философски закодирана,

мечтата ти е пламък нероден.

Съдбата ти,

от мълнии раздирана,

потъва в бездната на ад стаен.

Блуждаещи,

отломъци елмазени -

на залеза последните лъчи,

отиват си бездомни,

неопазени,

с въздишките на гаснещи очи.

Къде отиваш,

спътнико на вятъра?

Поспри и виж:

животът е студен!

От сцената трагична на театъра

изпий горчилките

на своя ден!