18 июн. 2006 г., 20:20

Към бъдещия випуск 07

Поэзия

949 0 3

Безбройни упреци и множество терзания
изпълват сивия ни скучен делник.
На глупави подробности обръщаме внимание
в отчаян опит да прикрием колко сме безцелни.

Кое ни водеше? Какво ни спира днес?
Нима допуснахме да станем като всички?
Загинали амбиции сънуваме нощес,
а денем лъжем огледалото, че го обичаме.

Къде отиваме, колеги Непокорни?
Не чувствате ли, че изгубваме контрол?
Да спрем за миг и да потърсим помощ!
Ако ли не, то пътят е единствено надолу.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Поздрави и от мен!Хенри

2006-06-19T03:05:04+03:00
dangon (Ия)

хм... стихът е превъзходен! давам ти 6+
но не мога да се съглася с идеята. вяра->мечта->амбиция->успех->щастие->любов ^^ ето това е моята представа за тези последни 5 години в гимназията...един ден ще се връщаме и ще се молим те да се върнат, но уви затова номера е просто да надграждаме, но и да гледаме трезво на света си- нито твърде оптимистично, нито толкова песимистично

2006-06-18T21:33:37+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

Много вярно си го казала! 6

2006-06-18T20:31:34+03:00