усмивчицата (Силвия Спасова)
38 96
23 дек. 2006 г., 07:12

Към Европата 

  Поэзия
972 0 6

Имам няколко въпроса
който може нека да ми отговори,
пак си блъскам малката главица
с тема пъстра като нашенеца.
Казват че ни канят във Европа,
оо,тя неволята ни тропа,
нашенеца нищо не разбира
и се радва все едно че всичко той отбира.
Де сте виждали в Европа
баби с две бъстунчета да кретат?
Там и ''Космодиска'' не помага,
ново здраве в гърбината ти не слага.
Нито дядовци с цървули,
дето цял ден брали дюли,
да си спретнат те компотче
защото нямат левче за бонбонче.
Цял ден в кал да се въргалят,
нашите розови прасенца,
дето днес под разни форми,
врят във калайдисани котленца.
Ние ракийка  няма да мирясаме,
час по час да си варим,
вечер като тръгнем да си лягаме,
пак във кърпени чаршафи ще заспим.
Ние въпреки това се радваме -
европейци бъдещи сме си,
въпреки че във калта си газиме,
към Европата вървим.




© Силвия Спасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хехе- браво хареса ми!Макар че би трябвало да се натъжаваме от тези неща!
  • Ето това се казва да погледнеш с ирония и усмивка на непоправимо тъжните неща на живота!Страхотен стих!!
  • Да мислят как да се оправи?! Ти наистина си Романтик! Че как ще мислят, нали те трябва да си наваксат пропуснатото заграбено, а народа да си навакса пропуснатото тегло от онези почти 50 години сладка дрямка, взета назаем от днес.
  • Даша, права си. От тогава почнаха да я развиват в сегашния и вариант. Лошото е, че нашите хора начело с властниците не мислят как да се оправи. Справка, последните 15 години. И не се прави нищо за това.
  • Романтико, знаеш, че онези хора не си градят системата от тогава, а просто не са спирали да я градят - т.е.оставили са еволюцията да си каже думата. А експеримента с РЕволюцията пропадна-не можеш да станеш възрастен, ако не си бил младеж. Такива утопии имаха някои, но напразно. Сега просто ще си изживеем еволюцита-бавно и мъчително. Сигурно ще се опитат да ни помогнат, но и за тях не е лесно, защото сме половин Европа. А обикновените им хора хич не са във възторг, че трябва да помагат на някой друг и не ги интересува, че този някой е жертва на някакъв тъп експеримент.
  • Нашата работа с Европа е малко- На гол тумбак, чифт пищови!!!
    Сега много хора мислят, че всичко ще се промени като с вълшебна пръчка. Да, ама онези хора си градят системата още след втората световна война. Ние една опитахме, не ни хареса и я развалихме. Сега почваме новата. Обаче ни е лошо бързането. Искаме да стане има, няма още утре.
    Хубав стих!!! Поздрави!!!

Предложения
: ??:??