Към моето сърце

21 янв. 2015 г., 09:57

Поэзия » Другая

558 0 2

Към моето сърце

Живей, сърце! Изгаряй в своето огнище -

студено е на хората..., раздавай топлина.

Поема за живота с тебе ще напишем.

Кандилцето ти нека да излъчва светлина.

Отваряй си вратата, хлопат ли на нея -

бъди уютен дом за ближния в нощта.

Моли се Богу за което с теб копнея.

Обичай даже и след прага на смъртта.

Прощавай, за да нямат сила греховете.

В потира ти да се намира вино с хляб.

Камбанката ти в слово да звъни, поете.

Да бъде вярата ти живо семенце синап.

Носи си кръста - твоя вечен знак на гроба.

Лети молитвено, макар да паднеш, мой Икар.

Боли те, страдаш с черна родова прокоба...

Излъскай котвата - надеждата ни - от ръжда...

Сърце, пред тебе плава тих попътен вятър -

ти знаеш пристана, където ще те заведе...

Въздигай знамето на истината - свободата.

На него пише името на седмото небе.

iskren60 (Върбан Колев)

2015-03-11T17:34:57+02:00

Благодаря и извинявай за късния коментар!
joyce (Анна Банчева)

2015-01-21T16:43:56+02:00

Заставам зад всяка една идея във стихотворението, а това не се случва често. Силно и въздействащо! Поздравления, Върбан!