Към моето сърце
Към моето сърце
Живей, сърце! Изгаряй в своето огнище -
студено е на хората..., раздавай топлина.
Поема за живота с тебе ще напишем.
Кандилцето ти нека да излъчва светлина.
Отваряй си вратата, хлопат ли на нея -
бъди уютен дом за ближния в нощта.
Моли се Богу за което с теб копнея.
Обичай даже и след прага на смъртта.
Прощавай, за да нямат сила греховете.
В потира ти да се намира вино с хляб.
Камбанката ти в слово да звъни, поете.
Да бъде вярата ти живо семенце синап.
Носи си кръста - твоя вечен знак на гроба.
Лети молитвено, макар да паднеш, мой Икар.
Боли те, страдаш с черна родова прокоба...
Излъскай котвата - надеждата ни - от ръжда...
Сърце, пред тебе плава тих попътен вятър -
ти знаеш пристана, където ще те заведе...
Въздигай знамето на истината - свободата.
На него пише името на седмото небе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Върбан Колев Все права защищены
Силно и въздействащо! Поздравления, Върбан!