12 нояб. 2014 г., 23:31  

Към Смъртта 

  Поэзия » Философская
658 0 0
Есенни мъгли се стелят,
плаче бледата луна,
вълци вият в полята,
оплаква вятърът
падналите небеса.
Под стъпките туптят
сърцата на мъртвите деца.
През гробищата скитам,
под плочите надгробни
плачат изхвърлени цветя.
Не съм била смела в живота,
както пред смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нимфаеа Алба Все права защищены

Предложения
: ??:??