6 авг. 2005 г., 17:25  

Към залива 

  Поэзия
821 0 4

Върху римската бойна галера

гордостта на имперския флот,

вее се флага на страшна химера -

да отвоюва поредния роб!

Вече греблата са в длани корави,

ритъмни тъпани вече гърмят,

войните стискат стоманата здраво,

мисли студени към боя вървят.

Сам, отстрани седи ветерана,

умислено гордо поглажда брада,

плакне в морето старата рана,

а пък в очите … солена вода!

Помни той страшната гледка:

разруха, пожари, убити деца,

после пиянство не плащащо сметка

и жени, и жени, и жени с изкривени лица!

Знае: Вече е друго.

Крепости вечни “гордо” отварят врати,

за да влезнат “човечни”

квадратните ни глави!

Кръчмарите весело канят

“Влез друже пийни!”

и бедрата разтварят

съвсем нелеки жени!

Искат във тях да оставим

семе за трудните дни

-децата които им правим

да тъпчат далечни земи… ……

На римската бойна галера,

гордостта на имперския флот,

само един няма химера,

само един… не е роб!

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??