Късмет

Той насочи дулото срещу лицето ми.

Аз му изпратих въздушна целувка.

Една война, продължила твърде дълго,

Най-после имаше шанс да приключи.

Чаках този момент години наред.

Обкръжаваха ме невидими врагове.

Все на косъм животът ми висеше.

Но труден за късане косъмът беше.

Плъзгах се години по ръба на бръснача.

Измъквах се от безизходни ситуации.

Но знаех, че ще дойде един различен ден,

когато късметът няма да е вече с мен.

Той насочи дулото срещу лицето ми.

Аз се усмихнах и приех съдбата си.

Малко ли си поживях? Пито-платено е.

Сега вече можех спокойна да умра.

Отпих последната глътка от шишето.

Застанах мирно пред бялата стена,

Готова всеки куршум да посрещна.

Той впери поглед в мен, прещрака...

И пистолетът му засече.