Всяко лято цветни сънищата ме спохождат
и магично, нереално приказки разказват.
Босото ми детство всяко лято идва,
риза скъсана на бате Вятърът надува,
моето сестриче бяга плачешката,
да ни стигне, все не може -
тая царевична нива скри ни
и наведоха косици руси, недокоснати мамули...
Всяко лято цветни сънищата ме спохождат,
Тате с облака пристига вече,
Мама, крехката старица, плитката
отдавна си отряза.
Нивите отдавна опустяха.
В моето момиче се оглеждам.
Синовете все снахите не довеждат,
селският ни двор сватбите очаква,
аз сънувам кръщенета, може и без сватби.
Чакам като мама все на прага
и косата моя в снимките остана.
Всяко лято цветни сънищата ме спохождат,
седнал върху облак, Тате ме поглежда,
стъпнала на двора, мама му говори.
Всяко лято сънищата приказки разказват...
© Мая Тинчева Все права защищены