Защо толкова бързо забрави?
Защо така ме остави?
Нима не знаеш колко те обичам?
Нима не знаеш, че само в тебе се вричам?
Ти стоиш пред мен,
но си само сянка от минал ден.
Сърцето ми, от болка спряло,
копнее пак да усети топлината на твойто тяло.
Мечтата ми до вчера приказна реалност беше,
а днес ти толкова далеч стоеше.
Но още пари в моето сърце,
защото там е твоето лице. ...