Луда, лунна жена
Полудя пролетта.
И избухна във бяло.
В цвят от ласки
на нежни цъфтежи.
Заръмя от желания
и окъпа се в алено
на сърцето
душата в копнежи.
И задъхани устни
със жар се изпиват.
Длани топли
рисуват пожари...
как телата
в едно се преливат
и преплитат
въздишки,
от жар накипяли.
През стъклото наднича
бяла,
луда луна,
тя за миг се усмихва
и тръгва нанякъде...
Тази нощ съм обичана,
луда,
лунна жена,
и жетварка
на огнени кълнове.
И избухна във бяло.
В цвят от ласки
на нежни цъфтежи.
Заръмя от желания
и окъпа се в алено
на сърцето
душата в копнежи.
И задъхани устни
със жар се изпиват.
Длани топли
рисуват пожари...
как телата
в едно се преливат
и преплитат
въздишки,
от жар накипяли.
През стъклото наднича
бяла,
луда луна,
тя за миг се усмихва
и тръгва нанякъде...
Тази нощ съм обичана,
луда,
лунна жена,
и жетварка
на огнени кълнове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
