ЛУДИТЕ

Въздухът се стеле - горещ и мръсен.
Диша се трудно - до задушаване.
Дори сега – в часа напреднал, късен -
всеки търси във водата спасяване.

Водата на живота е... отпадъчно кална.
Съществувание блатно, отчайващо -
самоизяждане... битие тъжно, окаяно
и... технологии - летене главозамайващо...

Два, три, пет свята - безплодно различни -
деца - просяци, ровят в кофите с боклук,
подрастващи - опиянени от наркотици,
сред побоища, мръсотия – образ на луд,

родители – огорчени, озлобени, мразещи,
възпитават децата си на безлюбовие.
„Тъпчи всички покрай себе си - лазещи,
кланяй се на силните - „висше съсловие“!“

Средно съсловие - виртуално, липсващо -
дави се и изплува във вълните на времето.
Общество - към ближния - тъпо-безразлично,
в стремежа да препродаде скъпо бремето.

Патриции бездуховни, гледащи от високо,
просташки не разбират своята низост,
заровени в парите си до дъно – дълбоко,
вратовете си един другиму изгризват.

А всеки говори за обич, любов, добрина,
неразбиращ Божествения смисъл на думите.
За тях се определя по обем различна цена.
И всички попадаме в графа една - „Лудите“.

18. 08. 2016 г.