Лунна светлина
ЛУННА СВЕТЛИНА
В гората вървят двама ръка за ръка -
те влюбени са, по всичко личи,
жената млада е - кърши стройна снага,
а той я гледа със жадни очи.
Дърветата са застинали в приказен сън.
Дори в листата ветрец не шуми.
Лунна светлина залива всичко навън.
Мило звучат любовните думи.
Потоци от сребърна, лунна светлина
между дърветата се прокрадва.
Сърцето прелива от сладост, топлина
и вълшебните чувства го грабват.
Природата - този неповторим творец,
тази чудна, пълнолика, сребриста луна...
Изглежда ми като в приказен дворец.
Всичко е тъй нереално красиво сега.
Отново в ясните майски ранни зори
природата свежа се пробужда.
Слънцето ни изпраща сияйни зари
и луната далече, далече прокужда...
Отварям аз уморените си очи -
приказката вълшебна къде е?!
Гледам - няма ги и сребърните лъчи
и магията лунна зачезва, бледнее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Келешева Все права защищены
