В небето облаци се борят.
Покрит е близкият "балкан"...
За тъмното пространство спорят.
От трясъците им: "Аман!"

Тук цялата земя трепери...
Разтърсвана от всеки гръм!
Небето черно се чумери...
Настръхнал съм в кошмарен сън!

Дъждът се спуска на масури,
завързал е небе с земя.
Изцежда облаците  щури,
но за какво, не е разбрал!

А аз стоя на судормата
 и търся слънчевия ден!
Проклинам времето, Съдбата,
и лепкавия страх у мен!

Ела, ела си, мое лято!
От тебе няма и следа!
Природата юмруци мята,
и се разправя със света...

Тук трябва да е жарко лято,
да ни дарява с топлина!
А днес е време непознато!
Продънва се сега света!