Лятна приказка
Със теб ни срещна чистата случайност
и по случайност трябваше да си отидеш.
Но не. Ти беше по-нахален
и със нахалството си до сърцето стигна.
Юни беше, или Юли...
Не помня, а и няма нужда.
Само знам, че беше лудост -
чужд бе ти и аз бях чужда.
И беше топла лятна вечер.
Вода блещукаше по сивия паваж.
А ние радвахме се отдалече
на гледката - от седмия етаж.
Като звезди искряха уличните лампи,
на нощта - по цялата ù длъж,
под песента на падащите капки
на топлия, кристален дъжд.
Дори спокойните случайни минувачи,
неподозиращи за наш'то съществуване,
бяха цветна нотка от пейзажа
и правеха мига вълнуващ.
Отпивах те на малки глътки
и взех, каквото съм заслужила.
Шумът на твоите прегръдки
ми бе достатъчен наместо музика.
Ах, още виждам пламъка в очите ти...
Доплаква ми се, щом си спомня,
че миналото си е просто минало
и спомените са си само спомени.
И утре, щом отново вдишам
утрото с усмивка на терасата,
ще знам, че няма как да пренапиша
по-красива приказка от нашата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
