7 мая 2005 г., 13:52

Лъжа

1K 0 1

Със сълзи на очи и болка в сърцето
продължавам си аз по пътя.
Но помни, аз никога не бих ти простила
за лъжата изречена от теб,
една лъжа коварна,
една лъжа покварила моята душа.
Човешка злоба в теб се всели,
защо точно мен избра за жертва.
Сърцето ми разби без капка жалост.
Мислех те аз за приятел,
моя най-добър приятел,
доверих ти тайните си,
а ти тъй гадно ме изигра.
Забрави за мен, никога не ще ме имаш вече,
някой друг теб ще замени,
без лъжи, без тайни.
Искренно в очите ми ще казва "Обичам те",
искренно, а не като теб
коварни лъжи да изричаш,
лъжи, които ме убиват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...