13 нояб. 2007 г., 15:08

Любов... 

  Поэзия » Любовная
730 0 3

Усмихвам се, ти си наблизо.


Усещам парфюма ти - страстна миризма, миризма, която ме привлича и завладява.


Усещам те, зад мен стоиш със страх - страх да ме докоснеш.


Той те завладява и ти онемяваш.


Обръщам се, ти ме поглеждаш и пламва пожарът! 


Тъй бързо се той разяри и нашите сърца изпепели.


Прегърна ме и времето спря!


Ужасна свещта и мракът дойде.


И всичко стана различно.


Целуна ме!


Животът вече не беше същият.


Ти също, та дори и аз.


Магията... магията на любовта е с нас...


Без глас крещя "Обичам те"!


Сърцето ми тупти забързано и лудо.


И казваш ти "Обичам те"!


Със нас се случва вече чудо...


Щастлива бях - без плам горях.


Щастлив бе ти потънал във мечти.


И днес го вече осъзнахме - за любов сме цял живот родени


и за съжителство до край!


Обичам те, това го знай!!!


17.03.2004г.   Надя

 

© Надежда Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нека щастието не те напуска, Нади!
    Много искрено и нежно стихче!!!6+
  • Много е обичащо и позитивно.
    С много обич.
  • Магията... магията на любовта е с нас...

    Колко хубавоооооо !!! Поздравления, Надя, браво !
Предложения
: ??:??