Любов
529
0
0
Дъждът навън вали, а в сърцето
ми боли. Капят парещи сълзи.
Имам толкова думи неказани.
Моята душа гори. Мисълта за теб
ме натъжава, любовта ни ме изпепелява.
Чувствата в мен са необясними, горещи,
парещи, недостижими.
Любовта ни е отлетяла, кацнала на
някой клон като птица бяла. През зимата
птичките са по света, а през пролетта по
старите гнезда. Такава е и нашата любов
необяснима. Дълга, тежка и неразрешима.
От клон на клон с теб търсим своя подслон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мадлена Лозанова Все права защищены
