Любов

5 дек. 2014 г., 21:41

Поэзия » Любовная

940 0 2

Ти не ми посвещаваш стихове.

Не ме чакаш с цветя на гарата.

Твойта обич извира в тихото

дето тръгват реки и завихрят се хали.

Не ми казваш през ден „Обичам те!“

Не ми сваляш звезди, не надуваш фанфари.

Твойта обич блести в очите ти.

Твоя допир огньове пали.

Твойто рамо е мойто пристанище –

там се скривам от демони разни.

Любовта ти не е пожарище –

тя е огънче, дето не гасне.

И горчилката с теб ми заслажда.

С тебе всеки миг не е кратък.

Любовта ти не е за празник,

а оттук до смъртта. И нататък.