Любов, доста банално звучи

Любов, доста банално звучи,

няма принцове и сбъднати мечти,

мит разказван само в приказки.

Днес принцът на твоите мечти

е мъж с много пари,

не търсиш любов,

търсиш идеални лъжи,

откриваш, че без любов не ти тежи,

никой с нож не реже сърцето ти.

Ходиш сама по тъмни улици,

правиш се на силна,

нищо на лицето ти не си личи,

с много грим рисуваш изкусна маска,

ръце, които не различават удар от ласка,

очи, в които никога не се раждат сълзи.

Да усещаш самотата,

макар и сред хора,

по-празна от пустиня се чувстваш сред тълпата.

Силата не стои зад скритите очи,

тя гори и в думите, и в делата,

още по-тъжно звучи в живота на поета

и онази тежко отронена сълза,

"Боже, колко мъка има по тази земя"