6 февр. 2009 г., 08:17  

Безсъници 

  Поэзия » Любовная
981 0 13
От недомлъвки, думи премълчани,
от толкова неслучени неща,
в душата ми остават тъмни рани,
които оживяват през нощта.
Единствено ме чува тишината.
И моята незрима самота
споделя тайни мисли със луната
или със най-далечната звезда.
А ти не идваш. Никъде те няма.
Денят си тръгва все един и същ.
Реалност ли е, или е измама,
че с тебе съм била? – Като насън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??