11 окт. 2010 г., 16:44

Любов и ревност

1.3K 0 11

 

Промъкна се неканена, завзе света ми,
пристъпи плахо, влезе в дома ми,
душата ми изпепели и срина
и от сърцето ми не си замина.

Не ме пожали, взе ми всичко,
робиня твоя ме направи,
загубих се в лудостта си
и път към тебе не намерих...

А толкова отчаяно те гоних,
с такава сила себе си проклинах,
сама не вярвах, себе си не виждах,
бях сляпа, жалка и ранима...

Промъкна се неканена в съня ми,
с пръсти ледени косата ми погали,
примамка спусна някак неусетно,
очите ми затвори с длани...

А толкова неистово те мразих
и исках пак да се почувствам жива,
смеха ми взе, открадна радостта ми,
в мен остави само рани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти
  • Добре дошла!
    Искрен е стиха ти, вълнува!
    С пожелание за успех и от мен!
  • "Личи си, че само първата строфа е написана под действието на поетичното вдъхновение. "
    Защо?
  • Личи си, че само първата строфа е написана под действието на поетичното вдъхновение.
  • Добре дошла и от мен

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...