blacky (Мариета Аргирова)
29 59
26 июн. 2007 г., 09:34

Любов несподелена 

  Поэзия
645 0 2
                                                       На П.
Щом видя лицето ти,
трепва нещо във мен.
Как само тупти сърцето ми,
не ми дава покой нощ и ден.

Обичам те, но смешно е, нали?
Обичам те, а ти дори не подозираш.
Не знаеш колко много ме боли.
Обичам те, но ти не ме разбираш.

Как искам с любовта си само тебе да даря,
макар и името ти да не зная.
Но образа ти никога не ще забравя,
косите твои, развяващи се по безкрая.

Аз ще чакам.
Ще минат дни, а може би години.
Но аз ще чакам теб,
за да ти кажа "Обичам те, мили".

Дано да дойде ден,
в който силата на любовта
срещне теб и мен
и нека пламне огънят на обичта!

06.11.1998 г.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, но това стихотворение беше написано за един човек, с който любовта може би ще си остане несподелена завинаги. Но пък винаги като го чета ще се връщам в младостта, през която хората често правят грешки, но може би това е пътят към мъдростта.
  • Да бъде! Желая от сърце!
Предложения
: ??:??