Любов несподелена
На П.
Щом видя лицето ти,
трепва нещо във мен.
Как само тупти сърцето ми,
не ми дава покой нощ и ден.
Обичам те, но смешно е, нали?
Обичам те, а ти дори не подозираш.
Не знаеш колко много ме боли.
Обичам те, но ти не ме разбираш.
Как искам с любовта си само тебе да даря,
макар и името ти да не зная.
Но образа ти никога не ще забравя,
косите твои, развяващи се по безкрая.
Аз ще чакам.
Ще минат дни, а може би години.
Но аз ще чакам теб,
за да ти кажа "Обичам те, мили".
Дано да дойде ден,
в който силата на любовта
срещне теб и мен
и нека пламне огънят на обичта!
06.11.1998 г.
Щом видя лицето ти,
трепва нещо във мен.
Как само тупти сърцето ми,
не ми дава покой нощ и ден.
Обичам те, но смешно е, нали?
Обичам те, а ти дори не подозираш.
Не знаеш колко много ме боли.
Обичам те, но ти не ме разбираш.
Как искам с любовта си само тебе да даря,
макар и името ти да не зная.
Но образа ти никога не ще забравя,
косите твои, развяващи се по безкрая.
Аз ще чакам.
Ще минат дни, а може би години.
Но аз ще чакам теб,
за да ти кажа "Обичам те, мили".
Дано да дойде ден,
в който силата на любовта
срещне теб и мен
и нека пламне огънят на обичта!
06.11.1998 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Аргирова Все права защищены
