21 мая 2009 г., 21:07

Любов равна на смърт

1.1K 0 5

Всеки ден ме смачкваш, унижаваш и предаваш!

Всеки ден страданието ми за теб е сякаш радост!

С гласа си режеш гърлото ми, за да онемея!

С очите си парализираш тялото ми, за да продължавам,

без да те докосвам - само да копнея!

За теб най-щастливият ти ден ще бъде, когато полудея!

Мразя да съм слаб и немощен пред силата на любовта!

Ако не те обичах, бих убил те досега!

Но влюбих се дяволски, готов във Ада да живея!

Само да си с мен!

Трудно е да изрека, че не мога да те мразя,

защото така ти давам сила!

Мразя се, че те обичам!

Мразя те, че ме обричаш!

Не искам да заспивам, защото само там можеш да обичаш!

Но това е сън, а не реалност!

Реалността е ежедневна болка!!!

Страхувам се от деня, във който няма да те видя,

въпреки че всяка среща с теб е смърт за мен,

аз още те обичам!

Умирам с всеки ден!

Но ще простя, това е любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Дечев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И кво ще прощаваш?
    Любовта е да даваш...
    не някаква сметка кръчмарска,
    нито пълна чанта пазарска.
  • Виж...
    Аз не, че да давам акъл...
    Ама я по-добре умри!
    И на следващия ден щом се съживиш
    оцелей и когато си легнеш да спиш
    я убивай в съня си
    за да не я боли
    и тебе по-малко.
    Убивай системно
    малко, по малко...

    Аз така правя от година
    и да ти кажа
    ПОЧТИ отмина
  • опитай, времето лекува
  • Не мога!
  • Зарежи я! Прости и гледай напред!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...